Пирин (тракийско име Орбелус, латинско — Orbelus mons, славянско — Перун) — планина в Югозападна България, част от Рило-Родопския масив. На изток долината на Места я отделя от Зап. Родопи, на запад долината на Струма — от Малешевска планина и пл. Влахина; на юг Парилската седловина я свързва с пл. Славянка, на север седловината Предел — с Рила. Дълж. ок. 80 км, шир. до 40 км; площ 2585 квадратни км. Пирин се издига на надм. вис. до 2914 м (вр. Вихрен, втори по височина в България); ср. надм. вис. 1033 м. Нископланинският пояс (на надм. вис. 600 — 1000 м) заема 16,3 % от площта на Пирин, среднопланинският (на надм. вис. 1000 — 1600 м) — 44,2 %, високопланинският (на надм. вис. 1600 — 2200 м) — 26,7 %, алпийският пояс (на надм. вис над 2200 м) — 12,8 %. Главното планинско било се простира в посока северозапад-югоизток и е с дълж. ок. 72 км.


Морфографско деление
В морфографско отношение Пирин се разделя на 3 неравномерни по площ и различни по височина и външен вид дяла — северен, среден и южен.

Северният дял е най-висок и най-обширен; обхваща 73,1 % от площта на Пирин. Простира се между седловините Предел (от север) и Тодорова поляна (от юг). В сев. си част главното било е много тясно (при седловината Кончето — 0,5 м), заострено, с много стръмни склонове, южната му част е много по-масивна. Главно на североизток и югозапад от него се отделят множество второстепенни ридове, по-дълги от които са Каменишкият рид (ок. 22 км), Полежанският рид, Разцепенишкият рид (Синанишкият рид), Тодориният рид и др. В северния дял се издигат над 60 върха с надм. вис. над 2500 м, 3 от тях с надм. вис. над 2900 м — Вихрен, Кутело I и Кутело II, 7 с надм. вис. над 2800 м — Бански суходол, Баюви дупки, Каменица, Мальк Полежан, Полежан, Голяма Стража и Малка Стража (вж Стражите), 13 с надм. вис. над 2700 м — Войводски връх (Газей), Изворец (Каймакчал), Малка Тодорка, Момин двор, Орловец (Джано) и др.

Средният дял се простира между Тодорова поляна (от север) и седловината Попови ливади (от юг), обхваща 8,8 % от площта на Пирин. Първоначално главното било е по-тясно, на юг се разширява и спуска много стръмни склонове на изток и запад. Достига надм. вис. до 2099 м (вр. Ореляк); др. по-високи върхове са Баба, Мурата, Сеното.

Южият дял е най-нисък. Простира се между Попови ливади и Парилската седловина и обхваща 18,1 % от площта на Пирин. Главното било е плоско, от него се отделят стръмни странични ридове. В северната част на билото върховете са сравнително високи и заострени, на юг постепенно се снижават и стават по-заоблени. Най-висок е вр. Свещник (надм. вис. 1973 м), втори по височина е Муторог.

Геоложки строеж
Пирин представлява силно издигнат хорст с неогенско-кватернерна възраст, обособен между 2 разседни зони. Обхваща по-голямата част от Пиринския блок на Родопския масив. Изграден е предимно от докамбрийски метаморфни скали (главно мрамори) и палеозойски, кредни и палеогенски гранити. В Пирин са обособени 2 карстови района — Вихренско-Синанишки (площ 94,6 квадратни км) и Тешовски (площ 154,3 квадратни км). Вихренско-Синанишкият карстов район е развит в средно-зърнести мрамори, които изграждат билните части и изт. склонове на Сев. Пирин, между върховете Вихрен и Разложки суходол Специфичен карст е развит и в североизт. подножие на Пирин. Мраморите, които изграждат върховете Разцепеник (Синаница) и Шаралия, стигат до подножието на планината. В Ср. и Юж. П. мраморите образуват пръстен около гранита на Тешовската антиклинала. В тези 2 района са картирани 133 пропасти и пещери. Богати са на карстови води. Гранитът обхваща по-голямата площ от планината и изгражда Даутовския (Севернопиринския), Централнопиринския и Тешовския плутон.


Термоминерални води
Пирин е богат на термоминерални води. Към различни разломи са привързани Банските минерални води, Банянските минерални води, Градешнишките минерални води, Добринищките минерални води, Кромидовските минерални води, Левуновските минерални води, Мусомищките минерални води, Ощавските минерални води, Симитлийските минерални води, Хотовските минерални води, Санданските минерални води.


Оформяне на планината
Днешният облик на Пирин е тясно свързан с интензивното му стадиално издигане през терциера и кватернера, с активните денудационни и ерозионни процеси и с плейстоценското заледяване. Обособени са 3 стъпаловидно разположени денудационни повърхнини. Най-старата (миоценска) е на надм. вис. 2400 — 2600 м и е денивелирана от север на юг и към периферията на планината; заета е от алпийски пасища. Останалите повърхнини представляват склонови площадки, денивелирани на изток и запад, със ср. надм. вис. 1600 м (староплиоценска) и 1200 м (младоплиоценска). През плейстоцена (риса и вюрма) Пирин е бил заледен. Във високите части на Сев. Пирин (на надм. вис. над 2200 м) се образуват обширни фирнови полета, които подхранват долинни ледници с дълж. до 12 км (ледникът на р. Демяница). Следи от заледяване са и дълбоките кресловидни циркуси, морените, ледниковите езера и др. ледникови форми. В ср. и юж. части на Пирин поради по-малката им надморска височина няма остатъци от тях.


Климат
Климатът на Пирин е планински със средиземноморско влияние. Различават се 3 климатични пояса — нископланински (на надм. вис. до 1000 м), среднопланински (на надм. вис. 1000 — 1600 м) и високопланински (на надм. вис. над 1600 м). В нископланинския пояс се чувствува добре изразено средиземноморско влияние, което е по-силно по долината на Струма. При гр. Сандански ср. ян. темп. е 2,1°С, ср. юл. темп. — 24,9°С, ср. год. темп. — 13,9°С; при гр. Гоце Делчев ср. ян. темп. е 0,1°С, ср. юл. темп. — 21,7°С, ср. год. темп. — 11,3°С; при гр. Банско ср. ян. темп. е -2,3°С, ср. юл. темп. — 19°С, ср. год. темп. — 8,8°С. В среднопланинския пояс ср. ян. темп. е -2°С, ср. юл. темп. — 14°С. Във високопланинския пояс (при х. “Вихрен”) ср. ян. темп. е -4,9° С, ср. юл. темп. — 12,1°С, ср. год. темп. — 3,5°С.

Релефът и надморската височина оказват влияние и върху количеството на валежите. На надм. вис. 600 — 1000 м, валежната сума е между 700 — 800 мм, на надм. вис. 1000 — 1800 м — над 1000 мм, no най-високите части — над 1200 мм. Срещуветрените склонове получават по-големи количества валежи. Ноем. максимум на валежите и авг. минимум. Снежната покривка е най-дебела през февр. и март, по най-високите части се задържа до 250 дни. Характерно явление са снежните лавини. Облачността е най-голяма през май, най-малка — през авг. и септ. Преобладават северозападните, през зимата духат и югозап. ветрове; по високите била и седловини ветровете достигат скорост. 40 м/сек. При рязко изразени студени фронтове възникват и смерчове.


Водни басейни
Главното било на Пирин е вододел на Струма и Места; разположено е асиметрично. Притоците на Струма са по-дълги, събират водите си от югозап., зап. и сев. склонове на планината; по-големи от тях са Влахинска река, Санданска Бистрица, Мелнишка река, Пиринска Бистрица. Притоците на Места отводняват северозап. и изт. склонове — Бела река, Глазне, Ретиже, Туфча, Неврокопска река, Мътница и др. Имат езерно, снежно, дъждовно и карстово подхранване; пролетно-лятно пълноводие и есенно-зимно маловодие. Ср. многогодишния отток е ок. 30 л/сек/квадратен км, ср. модул на оттока — над 1 л/сек/квадратен км. Речните им долини са дълбоки, с големи наклони на леглата, със скалисти или покрити с едри наноси дъна.
В Пирин през лятото има ок. 176 езера с обща площ ок. 1800 дка. От тях 65 % са разположени в циркусите на североизток от гл. планинско било. На най-голяма надморска височина (2710 м) в Пирин и в България е разположено Горнополежанското езеро (вж Полежански езера). Най-голямо по площ (98 дка) и най-дълбоко (до 23,5 м) е Поповото езеро (вж Попови езера). Най-многобройна е групата на Поповите езера (ок. 25). Др. по-големи групи са Бъндеришките езера — ок. 20, Василашките езера — 15, Поленските езера (Чаирските езера) — 10, Каменишките езера — 6 и др. Водата им през лятото е с темп. 11° — 14° С в повечето от тях се въди пъстърва.


Почвена покривка
Почвената покривка на Пирин е развита в зависимост от геолого-геоморфоложките и климатичните условия и от раст. покривка. На надм. вис. до 1200 м са разпространени излужените канелени горски и ерозираните излужени канелени горски почви. Най-голяма площ заемат тъмнокафявите и тъмноцветните горски почви, които образуват непрекъснат пояс на надм. вис. до 2100 — 2200 м. Ha надм. вис. над 2100 — 2200 м почвите са планинско-ливадни. В Юж. Пирин на места са установени хумусно-карбонатни, в североизт. склонове на планината — делувиални и делувиално-ливадни почви.


Флора
В ботанико-географско отношение в Пирин се очертават 6 етажноразположени раст. пояса: на ксеротермните дъбови гори (на надм. вис. до 600 — 700 м) с преобладаване на съобщества на космат дъб, благун, келяв габър, драка, белизма, с участие на средиземноморските видове пърнар, дървовидна хвойна, грипа и др.; на мезофитните и ксеромезофитните дъбови и габърови гори (на надм. вис. от 600 — 700 м до 900 — 1000 м), изграден от съобщества на обикновен горун и с участие на черен бор, воден габър, мизийски бук, обикновен кестен и др. В пояса на буковите гори (на надм. вис. от 900 — 1000 м до 1500 — 1600 м) доминират съобществата на обикновения бук, ограничено участие имат обикновената ела, брезата, трепетликата и др.

В пояса на иглолистните гори (на надм. вис. от 1500 — 1600 м до 2000 — 2500 м) най-големи площи заемат съобществата на белия бор, следвани от тези на бялата мура (суббалк. ендемит), черния бор, смърча; съобществата на бялата мура формират самостоятелен подпояс в почти цялата планина, на черната мура (суббалк. ендемит) — в Сев. Пирин, по изт. склонове на мраморния му дял.

Поясът на субалпийското редколесие, кленовите и хвойновите храсталаци (на надм. вис. от 2000 — 2100 м до 2500 м) е формиран главно от съобщества на клек, сибирска хвойна, черна боровинка, гълъбовосиня гъжва, пиринска власатка и др. в пряка зависимост от терена (силикатен или карбонатен). В пояса на алпийската растителност (на надм. вис. над 2500 м) преобладават съобщества на китайбелиева острица, високопланинска гъжва, извита огърлица, скална полевица, синя боровинка и др.
Пирин е богат на ендемични раст. видове (ок. 130), разпространени главно в двата най-високи пояса. Бълг. ендемити са българското и стояновото апенинско прозорче, стояновата мащерка, стояновото плюскавиче, пиринската и стефановата рунянка, планинското подрумиче, стояновата айважива, влакнестата чубрица, пиринският мак, урумовият окситропис, ахтаровата метличина, стояновото еньовче, йордановото зеле, давидовият лопен, яворковата клопачка, рилската теменуга, рилската незабравка, четинестата звъника, червеникавият дебелец, рилската власатка, българското вятърче, парилското великденче, келереровата асинеума, пиринският клинолистен игловръх и др.

Редки, застрашени от изчезване и защитени раст. видове са марантовият крайспорник, езерният шилолист, пиринската чобанка, прицветниковата злина, бледата детелина, венериният косъм, горчивата телчарка, енгадиновата горчивка, есенният спиралник, жлезистият гръмотрън, източната ведрица, кълбоплодната люцерна, лазурният здравец, монпелийската телчарка, напластената рупа, нарцисовидната съсънка, червеното омайниче, стълбчестата аубриета, пиренейската теменуга, разнолистното омразниче, планинският и архангелиевият лазерпициум, сусамовият, бодливолистният и ясенолистният клин, дългоцветната иглика, карпатското крайснежно звънче, алпийският плаун, целолистната дилянка, планинският божур и др.; само от Балк. полуостров са известни имануеловата метличина, българското шапиче, планинската и горската самодивска трева, твърдата щитовидна папрат, панчичиевият спореж, петковията, балканската пищялка, червеното, дълбокозъбото и хармановото пропадниче, тракийското омразниче, жълтият планински крем, стрибърновият игловръх, черногорското изсипливче, балканската злина, пиринската и горската дрипавка, македонската власатка, балканската горва, балканската, веленовската и хелдрайхиевата детелина, блестящият, пензезиевият, пирамидалният и шимонкаевият тънкокрак, веленовската и дълголистната млечка, дълговлакнестата теменуга, дълголистният лопен, пиринската власица, янкиевият зановец и много други. Повечето от редките и застрашени раст. видове са включени в “Червената книга на HP България” (т. 1. 1984).


Фауна
Животинският свят на Пирин е богат и разнообразен. Разпространени са видове от евросибирски, средноевроп. и субсредиземноморски тип. В пояса на широколистните гори се срещат бумката, гръцката дългокрака жаба, жабата дървесница, горската дългокрака жаба, дъждовникът, македонският гущер, тънкият стрелец, вдлъбнаточелният смок, турската боа, ивичестият смок, смокът мишкар, котешката змия, леопардовият смок и др.; в пояса на иглолистните гори — планинската жаба, медянката, усойницата; в субалпийския и алпийския пояс — планинската водна жаба, усойницата, живородният гущер. От бозайниците широко са разпространени различни видове земеровки, мишки, сънливци, подземна полевка, снежна полевка, дива свиня, благороден елен, сърна, сив заек, белка, лисица, вълк, мечка, дива коза, златка.

Най-богато е видовото разнообразие на птиците. Установени са 220 вида, от които гнездещи 156. В широколистния пояс широко разпространени са жалобният синигер, дългоопашатият синигер, горската дърволазка, сивата овесарка, пойният дрозд, горският певец, пъстрите кълвачи, чухалът, и др.; редки за страната и с ограничено разпространение са черноглавата овесарка, зеленогушата овесарка, червеногушото коприварче, орфеевото коприварче, планинският певец, големият маслинов присмехулник, градинският присмехулник, белочелата сврачка, пъдпъдъкът, полската яребица, фазанът, скалната яребица, гривякът, гургулицата и др. В пояса на иглолистните гори се срещат червенушката, кръсточовката, канарчето, жълтоглавото кралче, червеноглавото кралче, сивогушата завирушка, горската ушата сова, обикновеният мишелов и др.; в субалпийския и алпийския пояс — пъстрогушата завирушка, хайдушката гарга, домашната червеноопашка, обикновеното каменарче, гарванът и др.


Полезни изкопаеми
Пирин е богата на полезни изкопаеми; с пром. значение са залежите от каменни въглища (вж Брежански въглищен басейн, Ораново-Симитлийски въглищен басеин и Разложки въглищен басейн) и мрамори (при с. Илинденци и южно от гр. Разлог). Водното богатство на Пирин се използува за добив на електроенергия. На Санданска Бистрица е построена едноименна водноенергийна каскада, включваща 6 ВЕЦ, в строеж е каскада на Пиринска Бистрица; водите на Изток и Бела река се използуват от ВЕЦ “Разлог”, на Ретиже — от ВЕЦ “Ретиже”. Пиринските води се използуват и за напояване на обширни площи с тютюн, овощия, зеленчуци и ливади. В миналото (от средата на XVI до нач. на XX в) магнетитните пясъци от дъната на южнопиринските реки са били използувани от населението за железодобив.