|
|
|
|
|
Територията
на Общината обхваща 37 577 ха., в това число 21
542 ха горски фонд и 7 035 ха обработваема земя.
Селскостопанският фонд е 14 789 ха, а фонд населени
места е 629 ха.
Общината е с административен център - гр. Разлог
и включва още седем села - с. Баня, с.Бачево,
с.Добърско, с.Годлево, с.Горно Драглище, с.Долно
Драглище и с.Елешница. Градът се пресича от три
реки - Бяла река, Язо и Исток.
Разложката котловина е най-високата котловина
в Южна България, със средна надморска височина
865 м. В средната част релефът на котловината
е почти плосък със слаб наклон на изток към Родопите,
а на север е почти хълмист. Оградните високопланински
части на Пирин и Рила имат типичен алпийски вид.
Впечатляващи форми на релефа са високите скалисти
върхове, дълбоките бездънни пропасти, десетките
големи и малки циркуси, в дъната на които се намират
186 кристално чисти езера. В средната част котловината
има почти плосък релеф със слаб наклон на изток
към Родопите.
|
|
Климатът
е умерено-континентален със слабо изразено средиземноморско
влияние, проникващо по долината на река Места.
В температурно отношение районът се характеризира
през зимното полугодие със студено време, особено
във високопланинската част. Средната януарска
температура за Разлог е (-2)° С. Лятото е сравнително
кратко и прохладно. Средната юлска температура
е 18.6° С. Средната годишна температура е 8.3°
С. Задържането на снежната покривка в зоните за
зимен отдих се колебае от 5 до 8 месеца. Средно
тя се задържа 150 дни.
През повечето месеци на годината преобладават
северозападни и западни ветрове. През зимния сезон
се увеличава честотата на югозападните ветрове.
Особеното котловинно разположение на общината,
в сянката на трите планини, обуславя слаба продухваемост.
Сутрешните и вечерни скорости на вятъра са малки.
През нощта студените въздушни маси, спускайки
се от планинските склонове, изместват топлия въздух
в котловината, което води до образуване на мощни
температурни инверсии.
|
|
Най-разпространени
на територията на Община Разлог са кафявите и
канелени горски почви, а в районите с надморска
височина над 1600 м. са характерни планинско-горските
тъмноцветни почви. Върху заравнените повърхности
на билата се образуват планинско-ливадии почви.
По поречията на реките почвите са хумусно алувиално-ливадни
почви.
Регионът има находища от лигнитни въглища и уранова
руда.
|
|
Община
Разлог е прочута с водното си богатство. През
територията на Община Разлог протичат множество
реки, притоци на р.Места, р.Исток, р.Язо, р.Круше,
р.Бяла река и р.Годлевска река. Подземните води,
карстови пукнатини, порови, обуславят голямото
водно богатство на Общината.
Находища от топли минерални извори има в с.Баня,
в м.”Катарино” в Разлог, в м.”Ръждавец” в с.Бачево
и в с.Елешница. Температурата на някои от тях
достига до 60° С, а дебитът 70/80 литра в секунда.
|
|
Природата
е изключително красива и разнообразна. Растителното
многообразие на територията на Общината се обуславя
от голямата разлика в надморските височини. Горският
фонд е богат на високостеблени иглолистни гори
/бял и черен бор, смърч, ела, мура, елша/, както
и на широколистни гори /бук, дъб/. По-ниските
части са заети от естествени ливади и пасища,
а по билата на планините - пасища и клек.
Общината обхваща голяма част от Национален парк
“Пирин” (4,508.5 ха) и Национален парк “Рила”
(5,035.6 ха). От 1983 г. Национален парк “Пирин”
е включен в конвенцията на ЮНЕСКО за запазване
на световните природни и културни паметници. Територията
на парка в границите на Общината включва резервата
“Баюви дупки Джинджирица”, най-големият биосферен
резерват в България (2,873 ха) с много исторически
забележителности, както и петвековни дървета с
голяма природонаучна стойност, разнообразна флора
и фауна.
|
|
В
района се срещат кафявата мечка, вълкът, лисицата,
благородният елен, еленът - лопатар, сърната,
дивото прасе, глухарът, орелът, яребицата. В множеството
езера, реки и потоци най-характерна е балканската
пъстърва. В резервата се намира и единственото
местонахождение на еделвайс в България, както
и най-голямата концентрация на популацията на
дивата коза.
|
|
|
 |
|
|
|
 |